Из "Сън за щастие" (1906)
Вървиме ний самотни на светът,
звезди световни, всяка своя път;

Прощавай !Не зови! Не спомняй!
И не проклинай свойте дни!
Душата ми блуждай бездомна,

Добре живяхме, конче мое, но живота
за малко ни е даден - само да извикаш.
И днес ще трябва да се разделим, защото

Тя се съблече. С две ръце
косите си прибра;
и сред върбите засия –

Голямата любов е гръм и буря,
връхлита те, живота ти разтуря,
изпълва те със смисъл нов,