Над нивите безшумно пада здрача.
Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите.
Аз идвам тука тайно да изплача

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
ПОЕТЪТ.
22.04. 1920  -  27.08.2014

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,

Очаквам пролетните дъждове.
Един живот ги очаквам вече,
макар гърмът далеч да ги кове,