-До утре! - ти казваш и тръгваш си вече.
А с поглед уплашен изпращам те аз.
До утре?... Но то е безкрайно далече.

Понякога по-много се обичахме
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,

Щастливо двата пътя си вървяха,
опасваха света околовръст...
Но се пресякоха. А се не сляха.

Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата

И все пак ти се вмъкна в моя дом.
Разби го не със взлом, а мълчешком.
Със нежност най- лъжлива го разби.