В малко селце пристигнал и останал да живее един мъдър старец.
Той обичал децата и прекарвал много време с тях.
Често им правил подаръци, но вещите, които им дарявал
били крехки и чупливи .
И колкото и внимателни да били малчуганите с новите си играчки,
те скоро се чупели или повреждали.
Децата се разстройвали и избухвали в плач.
Минало известно време и мъдрецът отново им подарил играчки.
Но още по - чупливи.
Скоро родителите дошли при него и му казали:
- Вие сте сърдечен и мъдър човек и искате за нашите деца само добро.
Но защо им правите такива подаръци?
Те се стараят колкото могат да ги опазят , но играчките все едно се чупят
и децата ни плачат.
А играчките са толкова красиви, че да не не си играят с тях е невъзможно.
Стацецът ги изслушал усмихнат и отговорил:
-Скоро ще дойде времето, когато някой ще им подари сърцето си.
Може би сегашните сълзи ще ги научат, как да се отнасят
по- внимателно с този безценен дар.
Самодиви бродят из планините на България
Брюксел посегна на чушките и боба ни Авт...