Ние срещаме се всеки ден почти
и двама отминаваме се неми.
Това ли бяха нашите мечти?
Това ли бяха чувствата големи?

Нали решихме нашата любов
да бъде нещо малко по-различно?
Животът ли излезе по-суров,
или пък ние сбъркахме трагично?

А ти си все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
Ний същите сме. Но ако те спра,
ще ме посрещнеш вяло и студено.

Ний същите сме. Но ако ме спреш,
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ли се старият копнеж,
ще стъпча всичко... Свършено е. Късно!..

О, неведнъж у себе си коря
туй наше равнодушие привидно
и денонощно в размисли горя,
и става ми за двама ни обидно.

В нас още дишат старите неща,
измамваме се, че сме нови хора.
Забравили сме тая простота,
с която кацат птиците на двора.
1950
Радой Ралин