Щастливо двата пътя си вървяха,
опасваха света околовръст...
Но се пресякоха. А се не сляха.
И ме разпънаха на своя кръст -

за да вървя към теб като обречен
и да усещам всеки божи ден,
че си при мен, когато си далече,
и че съм сам, когато си при мен.

Найден Вълчев