КРАЙНА ГАРА

                   Е , какво? Пак не стигна далече
                   с тия чувства развяни облечен.
                   Туй оставяш след всяко сражение -
                    глътка любов и едно отстъпление.

                                            Всеки път щом отплата те стигне
                                            и заплаши под теб да изригне,
                                            ти се връщаш тук малко предишен
                                            и ме питаш дали си излишен.

                   Пиеш чаша кафе в полумрака
                   и се чудиш как още те чакам ;
                   как след всичко, което си сторил
                   този дом е за теб все отворен.

                                           Помълчиш и зад облак цигарен
                                           се упрекнеш за свойта невярност...
                                           Утринта те заварва облечен.
                                           Как без време старееш, човече!

                   И отново с пътеката стръмна
                   ще замръкваш и ще осъмваш.
                   А аз - все изпращам и чакам
                   с участта - крайна гара на влака.